неделя, 19 юни 2016 г.

Всичко, което знаете и не знаете за мен...

Здравейте на всички, независимо дали сте "дошли" до тази публикация с любопитство, просто за запълване на времето или с цел злорадстване.Няма да ми е лесно да изпиша следващите редове, а и знаете, че рядко пиша такива неща в блога, да не кажа никога.Не знам колко е правилно да споделя с вас всичко това, но смятам, че щом част от личния ми живот е на показ пред вас, е редно да отговоря на най-желаните въпроси, а именно най-личните.Реших да го направя именно тук, защото не знам как би се приела идеята да говоря толкова много за себе си във видео.Много отдавна мисля да го направя, но катализатор на събитието станаха безброй многото въпроси в instagram и под клиповете ми в youtube.От една страна се надявам те да намалеят, а и от друга да си излея душата пред вас....
1.Въпросът, който ми се задава минимум по 2-3 пъти на ден на всевъзможни места - КАК СЕ КАЗВАШ? Макар и да съм го казвала 100 пъти ще го кажа отново и може би няма да е за последен път.Казвам се Хилял (което оригинално е Hilal), което от арабски се превежда като полумесец.Изключително много си харесвам името като значение, колкото и звученето на български да не ме удовлетворява.По принцип е трябвало да съм кръстена на баба си, но след съдбовната намеса на леля ми(сестрата на баща ми) и поради факта, че това име тогава е било много актуално в Турция се е взело решение да се казвам така.И до днес съм благодарна на леля си за това.Другото, което искам да споделя за името си е, че постоянно съм в търсене на някой във Варна или в България като цяло с това име, но безуспешно.И докато това не стане ще продължавам да се хваля, че съм една единствена хаха. :)
2.Другият мнооооооого задавам и оспорван въпрос - да, от турски произход съм.Откакто качвам клипове това е най-коментираната тема под клиповете ми и не крия, че много пъти съм искала да го кажа, но просто от  малка съм обект на коментари породени от убежденията на хората, че всички хора са еднакви.Слагат ни наравно с цигани (против, които нямам нищо, защото познавам супер възпитани и интелигентни роми) и честно казано вече съм уморена да коментирам тази тема.Дори няма да я изнасям извън тази публикация.Никога не съм се срамувала от произхода си, още повече, че не мисля, че ми личи, че съм туркиня, докато не си кажа името и фамилията.Имам смелостта да кажа, че познавам и езика, и традициите и историята на родината си много по-добре от половината си връстници...с което се гордея.
3.Третото най-малко дете съм на майка си и единствена дъщеря на баща си.Имам двама братя от първия брак на майка ми (всъщност те с баща ми нямат брак), които са по-големи от мен с 10 и със 7 години.Големият ми брат има син на 1г. и 3м.(Полат), както и по-големи син и дъщеря(Пламена и Александър), които са деца на приятелката му, но ги осинови и както той, така и ние ги приемаме наравно с малкия.По-малкият ми брат се ожени миналата година и има син на 9м. (Едис), който както другите ми племенници е много обичан.Общо взето ние сме една голяма фамилия, която живее почти заедно (всички живеем в съседни блокове) и честно казано понякога това ме измаря, но определено тези съкровища са най-голямото ни богатство и внесоха много радост в семейството ни.
4.Средното си образование завърших в Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" - гр.Варна с профил Музика - Народно пеене и пиано.Преместих се в гимназията след 4ти клас.Никога преди това не бях слушала народна музика, дори не я харесвах.Но съдбата си каза думата и ми поднесе шанс да развия таланта, който открих в себе си.Пеенето винаги ще е моята неизживяна любов, която може да се каже, че зарязах, защото не виждам бъдеще в тази професия.Макар и да бях с музикална паралелка, в гимназията ние изучавахме всички предмети наравно с хуманитарните профили.Винаги съм била старателна учиничка, а от 8 до 12 клас включително отличничка.Никога не съм сядала да зубря или да се насилвам да знам абсолютно всичко.Просто преподавателите оценяваха моята организираност и старание относно домашни, водене на тетрадки и т.н.Най-много обичах часовете по литература.
5.Покрай завършването си имах големи емоционални проблеми, защото в един месец ми се натрупаха матури, сватбата на брат ми, абитуриантски бал и кандидатстудентски изпити.Преживях нещата доста тежко, но за щастие се оправих бързо.Към резултатите от матурите съм със смесени чувства - тази по български я взех с Отличен, но тази по философия ме спъна малко и си ми остана единствената оценка, различна от шестица в дипломата.Но здраве да е...Тук идва въпроса относно кандидатстването.Винаги съм била личност с много итнереси.Истината е, че с тази диплома можех да вляза почти навсякъде ако се помъча да уча за кандидатстудентските изпити.По воля на родителите си (и най-вече на баща ми и неговите родители, в частност баба ми - помощник-фармацевт по професия) започнах да се готвя за специалността Фармация в МУ Варна.Това става година преди изпитите, а хората се готвят за тези изпити поне 2 години преди тях.Дори не се бях интересувала и не знаех колко са сериозни нещата с приема там.Мислех, че е лесно както в другите университети в града, където не приемат само тези, които не са кандидатствали.Е, не беше така.Ходех на уроци по химия без желание, нямах ясна представа какво ме чака и така на пробните изпити се провалих.Желанието ми слезе на нула и просто реших да не ходя на редовните.Но за всеки случай исках да пробвам в медицинския колеж към МУ.И просто отидох на изпита, където не изкарах петица, която обаче на фона на пълните шестици беше пълен провал.Никога не съм била добра с биологията, а и имайки предвид, че седнах да уча само 2 дни преди изпита това си беше постижение.И така зачаках резултати.Първото ми желание беше помощник-фармацевт, второто - инспектор по обществено здравеопазване и третото - медицински лаборант.На първо класиране не бях приета, но още имах надежда.След второто обаче загубих надежда и реших, че няма да уча една година.Случайно проверих за трето класиране и видях, че съм приета по трето желание.Дори не знаех какво представлява специалността, бях я записала ей така, защото ми звучеше добре.И така просто отидох и се записах.Уговорката с нашите беше, че се записвам колкото да не загубя една година, а на следващата да пробвам пак за магистърските специалности.Е, за добро или зло аз харесах тази професия и реших да остана тук.Нашите решиха да уважат решението ми, защото се случи нещо извънредно...
5.Случи се едно от най-ужасните неща в живота ми, което ме съпътства и до днес и единственото, което ще ви разкажа без много подробности, защото просто не се чувствам готова да го направя.Всъщност за това знаят много малко хора около мен.Една сутрин се събудих с болки, които предположих, че са менструални, но след няколко часа прекарани на кълбо в леглото просто извиках бърза помощ и ме откараха в болница.След часове лутане ме приеха в операционната със съмнения за възпален апендикс.Проблемът обаче беше доста по-голям и преживях двойна операция, от която се възстановявах почти месец.Критичното в цялата работа не беше толкова самата операция, колкото събитията преди нея и след това.Месец преди това ми започна първата сесия (с 13 изпита), която ме притесняваше доста.Разделих се с Мимо(за който ще говорим и отделно), преживях катастрофа (бях блъсната като пешеходец) и общо взето всичко ми се натрупа наведнъж.След операцията пък си направих сметка за хората, които се заинтересуваха от мен и разбрах, че това са само семейството ми, най-близките ми роднини и семейството на Мимо, което беше неотлъчно до мен макар и да бяхме разделени.Тези дни бяха най-тежките, които съм преживяла (надявам се да са последните ми такива) и загубих най-близките си приятели.Дори нямах времето да споделя с тях какво точно ме сполетя, защото и аз разбрах доста след операцията.Както и да е, тази точка ще я приключвам по-бързо, защото не искам да си спомням за тези моменти.Това е и причината за липсващи клипове точно в този период, а и сега, когато здравословните ми проблеми продължават, но гледам да отбягват мисълта за тях.
6.Приятелят ми, който сте виждали е също от турски произход, заедно сме от година и 4 месеца (ако не броим разделите :D) и е на 19 години, като мен.Наистина сме много различни като характери, разбираме се малко трудно и имахме доста трагична раздяла през януари, но със заминаването му за Франция нещата се пооправиха.Сдобрихме се докато беше там (всъщност все още е) и не сме се виждали.Истината е, че разстоянието ни помогна да изгладим доста неща, да простим и непростимите неща и пренесохме връзката си на друго ниво, с по-зрели взаимоотношения.Засега толкова за нас. :)
7.Знам какво виждате по клиповете и какво си представят за мен повечето от вас - момичето със скъпите гримове и скъпия телефон, което се фука.Всъщност това е темата, по която споря често с много хора покрай мен.Не всичко е така, както го виждате.И двамата ми родители не са от заможни семейства.Майка ми е продавачка в кварталната книжарница, а баща ми е шофьор в чужбина, но от няколко години.Цялото ми детство мина в ограничения, които повярвайте ми в никакъв случай не ми попречиха да раста пълноценно.Макар и в малко скандална обстановка изстастнах с обич.Това не значи, че са ме лигавили или са ми обръщали внимание нон стоп, напротив.Родителите ми ме научиха, че не всичко става с искане, научиха ме да мълча, когато трябва и да разбирам по-слабите от мен хора.Много хора всъщност ме смятат за човек със самочувствие, злоба и т.н., но истината е, че аз съм много ранима и емоционална.Човек е способен да ме разплаче с една дума или действие, от което много хора са се възползвали всъщност.Но да не се отклоняваме от темата.Това, което съм днес е благодарение на родителите ми.Често съм чувала от "приятелки" думи свързани с това, което в момента мога да си позволя.Истината е, че не виждам нищо нередно един родител да осигурява добър живот на детето си, ако може да си го позволи.Можеш да му купиш кола - окей, можеш да му купиш телефон - окей, но друг е въпроса дали ги заслужава.Никога не съм била поддръжник на идеята - 6 за годината - айфон за подарък, не, нямам предвид това.Просто прекалено дълго съм живяла в ограничения, за да се чувствам виновна за това, че в момента мога да си позволя някои неща, които всъщност смятам, че днес са необходимост.Освен това всичката тази козметика, която виждате аз я получавам за извършен труд или със спестени пари.Аз не разполагам с вълшебна пръчка, която ми дава неща, просто пестя от джобните си, за да си позволя определени глезотийки.Другият ми порок, за който може би не знаете е храната от вън.Може би през 2-3 дни поръчвам храна от ресторанти, от което не мога да се откажа и така харча всъщнсот повечето си пари.Е, така ще е то.Затова моля ви не съдете хората по това, което виждате на пръв поглед.Имам много повече липси, отколкото можете да си представите. :)
Засега мисля да се спра дотук, защото се изморих, а и не мога да си представя въобще някой да прочете поста дори до тук.Бъдете себе си и оценявайте хората до вас, както и това което имате - някой друг мечтае да е на вашето място. :)

9 коментара:

  1. Уау, следя те от доста време и осъзнавам, че почти нищо не зная за теб, но има доста неща ,по които си приличаме. От много време не спирам да те следя и чакам нови клипове и се радвам, че има момичета като теб. Браво ! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Заслужаваш аплодисменти!

    ОтговорИзтриване
  3. Аз го прочетох от първата до последната дума и мога да кажа,че "приятелите" които си изгубила не знаят какъв човек са изпуснали,в повечето ти разсъждения откривам себе си въпреки,че съм едно дете на мама и тати и нямам честа да имам братя и сестри :( С една дума мога да кажа,че си уникална <3 но точно в такива моменти човек изпробва и себе си и останалите на какви жертви са готови.Адмирации за силата която намираш да продължаваш.Силна си ще се справиш с всичко

    ОтговорИзтриване
  4. И аз прочетох поста ти от началото до края.
    Радвам се все пак , че сподели какво ти тежало в душата..
    Бъди все така силна и борбена.

    ОтговорИзтриване
  5. Трудно ми е да коментирам, защото разбиранията и преживяванията ни изглежда се припокриват на много места... Поздравления за силния ти характер, мило момиче! Продължавай да се бориш и да подреждаш живота си в твоята посока...вярвам, ще я познаеш!
    Поздрави и голямо, голямо възхищение към това да застанеш пред клавиатурата и да споделиш всичко написано!

    ОтговорИзтриване
  6. От доста време те следя и си мислех,че знам всичко за теб,но изглежда съм била в лъжа. Ти си едно невероятно момиче. И поста ти беше страхотен толкова искрен и чувствен. Прочетох го от началото до края. Ти си уникална. :) :) :* :)

    ОтговорИзтриване
  7. Докато четях поста ти, просто стоях и си мислех, как искам да се запозная с човек като теб. Остани си такава, не се променяй. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Докато четях поста ти, просто стоях и си мислех, как искам да се запозная с човек като теб. Остани си такава, не се променяй. :)

    ОтговорИзтриване