четвъртък, 2 юли 2015 г.

Къде се изгубих... Балът, изпитите, бебето и клиповете

Здравейте!
Колкото и да ми се искаше да отговоря на милионите въпроси, които ми задавате ежедневно в Instagram, явно ще трябва да попиша малко(надявайки се, че съвсем скоро публикацията ще има и клип версия)
Къде бях?Защо не правя клипове?Какво се случи на изпитите и бала?Вземете си едно фрешче и...нека историята започне.

Нека започна с най-най-най-задавания въпрос - ЗАЩО ИЗТРИХ ВСИЧКИ КЛИПОВЕ? Всъщност това се дължи на едно мое болестно състояние, което не засяга само клиповете, а и всичко материално(и не само), което притежавам.Това включва няколко етапа: осмисляне, решение и действие.Започвам да се самокритикувам, за нещо, което съм създала или вещите, които трупам започват да ме задушават.Е, клиповете изчезнаха при първия "пристъп" за тази година.Реших, че колкото и добре да се приемат те, аз не съм доволна от качеството, обработката и като цяло от самата себе си в тях, не виждате най-доброто на което съм способна.И просто натиснах бутона ИЗТРИЙ.След това, както знаят тези, които ме следят във фейсбук, направих една разпродажба и продадох всички козметични продукти, които не използвам.Задушаваха ме.Реших, че по-малко значи повече за мен.Това повлия върху начина ми на мислене за бъдещи покупки, за което съм много щастлива.Преди една седмица пък се сбогувах с три чувала дрехи, много ненужни вече учебни материали и доста бижута(или по-скоро дрънкулки)Излишно е да казвам колко по-щастлива се чувствам.

Друг въпрос, който вълнува много от вас, особено тези, които още не са преживяли "чудото" БАЛ.Ако трябва да бъда честна искам да направя отделна публикация и съответно клип на тази тема, но ще спомена няколко неща.Абитуриентската мина добре, но противно на очакванията ми беше ден като ден.Нищо повече.Благодарна съм, че не похарчих луди пари за рокли, прически, гримове, чанти и т.н.Най-щастлива бях, когато видях любимите си хора на едно място и бих казала, че ми беше по-забавно в заведение, където събрах тях, отколкото на ресторанта със съучениците ми. :D За тези, които не ме следват в социалната мрежа, ето снимка за обща представа, а останалите подробности покрай този така чакан ден ще разкажа скоро:





Да се върнем малко назад към не по-маловажни събития, които се случиха в моя живот преди 24ти май.
Мисля, че съм споменавала, но за тези, които не знаят - имам двама по-големи братя - на 29 и 26 години.По стечение на обстоятелствата 2015та година стана емблематична за нашето семейство.На 9ти март се роди малката рожба на по-големия ми брат, когото кръстиха Полат(което означава желязо, сила и производни :D) Поради това, че неговото семейство(заедно с приятелката си и бъдеща съпруга и вече трите им дечица) живеят на два етажа под нас, аз не мога да стоя на едно място като знам, че на една минутка има едно малко съкровище, което искам да гушкам всеки миг.Да, чудесно е да си леля!Разбирате, че вече почти 4 месеца ежедневно всички гледаме да помагаме и поемаме грижи за него.Ето го и въпросния господин: 


Точно два месеца след това голямо събитие последва друго - на 10 май се ожени по-малкият ми брат.Досещате се, че отново бях супер ангажирана и покрай това събитие, но това са бели кахъри, както се казва.


Разбира се, че аз се погрижих за грима на снаха ми, която в момента е бременна и очакваме още едно бебче...през септември.И според лекарите..пак момченце! :) Но събитията за годината не свършват в никакъв случай.
Наскоро по-големият ни брат ни изненада с новината, че и той се готви за сватба, но кога точно е под въпрос.

И до тук с приятните събития.Както знаете имах кандидат-студентски изпити и едно дълго осмисляне за това какво да правя.Понеже имам много неща да "излея" и по тази тема ще има отделна публикация и видео.След дълги мъки, безсънни нощи и разсъждения реших, че една година ще си почина от предизвикателството Медицински университет и да кандидатствам в Медицинския колеж във Варна, колкото да уча през едната година, през която ще се подготвям за университета.Колкото и да отричах идеята да пропилея една година като знам, че ме чакат още цели 6 години следване, стигнах до извода, че не си струва да се тормозя, защото бях и все още съм наясно, че материалът за тези изпити не е от най-лесните и е нужно да се подготвят много повече от 4 месеца - времето, за което аз се опитах да го направя.И още куп причини, но както казах ще ги изясня по-нататък.
Освен това и матурите минаха добре - тази по БЕЛ доста успешно, по философия не толкова, но така или иначе не ми трябва.

За черешката на тортата остана главният въпрос - какво следва сега с моята влогърска  "кариера".Съвсем скоро ще се сдобия с по-професионална техника(както знаете досега снимах с телефон) и ДО МЕСЕЦ ЗАПОЧВАМ ОТНОВО ДА СНИМАМ КЛИПОВЕ.Вече страшно много ми липсва да снимам и да обработвам, имам безброй идеи, които се надявам да одобрите.И нещо ново - започвам да поддържам и блога - ще гледам поне веднъж седмично да пускам най-различни публикация - ревюта,НСС проекти, рецепти(това между другото е новата ми страст :)) и всичко, за което си помислите.

Надявам се да ви е било приятно четенето на този роман.
Целувки и до скоро :*